Непоколебимо вярвам, че когато върху човека не се упражнява никаква принуда, когато той е истински свободен и усеща, че околните го приемат, че е постигнал истинска близост с тях — тогава показва най-любящото, най-искреното, най-благото, най-смиреното, най-щедрото, най-честното, най-чувствителното си и съзидателно _Аз_.

_Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите „много те обичам“ е „аз също чувствам, че много ме обичаш“._
Другото, което казваш — за демонстрирането на чувството, — според мен няма нищо общо със самото чувство.